7 jun 2007, 13:02

Джоконда 

  Poesía
814 0 18
Понякога усмивчица ми стига,
да литна като Пършинг в небесата...
А друг път песъчинката ме спира,
обръщайки в канавката колата...

Понякога без повод се ядосвам
и гърлото ми стяга октопода...
Но друг път разминавам се на косъм,
преди да чуя:"Щрак!"- на ешафода...

Добро и зло живота ми поделят...
Едно без друго никога не могат...
Ту смях, ту плач душата ми владеят,
война на страст, откак се помня, водят...

Щастлива съм, че чувствам по човешки...
Че обич без цена на всеки давах...
Със лихвите платих за всички грешки,
ала след тях по-силна продължавах...

Лицето ми е театрална сцена...
Какви ли не пиеси е видяло...
Аз дявол съм под маската смирена -
наричай ме Джоконда, за начало...

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??