Тикче имам аз на двете си ръчички,
но въобще не ми и пука за това
и обичам с бира да ме черпят всички,
и да пуша джойнтче след това.
Когато се напафкам като кирка,
странен пак изглежда ми света,
обаче пуша, без да имам спирка -
хич не ми и дреме на носа.
Джойнта влиза в мен като у тях си
и обгръща мойте дробове.
Хората ме питат: "Как си?",
а аз говоря с чужди Богове.
И накрая, щом успея да се прибера във къщи,
татко почва да се мръщи веднага:
"Как можа бе, свиньо мръсна,
да изпушиш всичката трева?!
© Петър Адамов Todos los derechos reservados