Под пласта на тревогите се смее дяволито
едно джудже в главата ми и никого не пита
дали е ясно времето, дали танцува облак
и имат ли проблемите послания прокобни.
Началниците мръщят се, джуджето виц разказва,
хиляда щури пакости (поне) е скрило в пазва
и дреме му на шапката за някакви неволи,
за врявата на патките и охлювите голи.
Един търчи по доктори, мързи го друг да гледа -
джуджето знае своето - с усмивка към победа.
Нервирам се за глупости, то нагло ми се хили:
"Гръмни си само мислите, че те са те вбесили". ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse