Наивно е да мисля, че умея –
чувствата добре да възпитавам,
щом винаги за онзи миг копнея –
със болката да се забавлявам...
Но... разбрах, че тя има и длето,
което сякаш с бръсначи остри
посича – с молитва като при опело:
душата нека "Бог да прости..."
Само че душата жива остава –
и е трудно да не страда, уви!
Макар, че нищо не си заслужава,
за всичко да се проливат сълзи.
Длетото на болката вече без жал,
дълбае до кръв, оглозгва жестоко!
Очите са сухи, в тях само печал –
сълзите отдавна са скрити дълбоко...
С длетото си болката спомен навява:
някога, някъде преди много лета,
любов се родила, която пленява,
сега е търпение с горчива тъга...
Но от тъгата се ражда апатия!
Безразличието е наказание,
за всяка нова проявена симпатия,
носеща болка с много страдание!
КАЛИНА ВЛАДИ
© Калина Влади Todos los derechos reservados