Животът е старо пиано,
с клавиши – раздрънкани дни.
Понякога хвърля ме в джаза,
понякога странно мълчи.
Навярно, защото те няма,
какво да изсвири се чуди.
На стола кротко задряма
и птиците днес не събуди.
Небето, парцалче раздрано,
виси на клоните сънно.
На слънчо не му се изгрява.
Ще бъде безмълвно и тъмно.
© Георги Стоянов Todos los derechos reservados