Днес ми е слънчево. Светло. Понесено
с бели, прозрачни криле.
И ми е толкова песенно, песенно,
колкото цяло небе.
Днес се разливам – вълнá теменужена,
стигнала радостен бряг.
Прошка съм. Нежност. Похвала заслужена.
Тайнствен, загадъчен знак.
Много търпение. Бяло смирение.
Днес съм си истинска аз.
Чувство съм в нечие стихотоворение.
Обич – дори във анфас.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Обич -дори във анфас"
Страхотно е!Оставам без дъх!