ДНЕС
Назад ли да обърна поглед? – Само
да видя как животът ми, претръпнал,
следи суфльорски личната ми драма?
Или че стъпва някой в мойте стъпки?...
О, не! Ще има време и за ретро, -
отгоре щом погледна на нещата...
Ще зърна плахо долу пръст два метра,
камшика ще си шлибна на душата...
Ще отнеса със нея скръб и обич,
и спомени добри за мили хора!...
Не, не разчитам Горе аз на лоби,
след всичко, що в живота си съм сторил...
В косите на девойка – вятър весел,
в окото на дете – сълзата чиста,
аз радостите, болките понесъл,
житейската си книга ще прелиствам.
Но тук съм днес! Животът пак ме мами!
За обич аз копнея и за ласка!
Душата се е вкопчила в плътта ми,
плътта ми със душата се е срасла!...
© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados