Разочарована от очакванията,
които нямах
и очарована от разочарования,
които не очаквах.
Днес...
признах пред себе си, че съм разбита,
че съм корабокрушение с неясно дъно
и филм с неочакван край,
и песен, продължаваща дълго,
и роман с неизмислен финал...
И някак... пред себе си съм чужда,
връщам се обратно към звездите.
Да ме разбираш вече не е нужно,
защото пак изтрити са ми мислите...
А ти -
можеше да ги направиш истински,
можеше да убиеш тъгата,
докосвайки чужда душа...
Днес...
за пръв път се погледнах в огледалото
и се разплаках...
© Ивона Иванова Todos los derechos reservados