Провокирано от стиха на Петър Трифонов - Някога
Някога ли? Някак ми теснее.
Там съм като птица... през игла.
Някога далечно ми линее.
Някога е там, а тук - сега.
Някога поиска да ме палиш.
Като въздух, липсващ от озон.
Нощем от съня ми да ме браниш...
Някога е бъдещ друг сезон.
Някога от вяра се подклажда.
Днес са устни, рими и вини.
Днес дойдох със гладната си жажда. ...