Днес храмът ти вратите си отвори
и светлина вълшебна ме обгърна.
И творчески в небесните простори
най- синьото явление се върна.
Лицето на надеждата да зърна -
благовещение е епохално.
Сред мрака вярата ми не посърна,
не паднах в пъкъла многострадално.
Привличането ти е нереално,
прехвърляш всичко в земната представа.
Отвъд... о, в измерение астрално
всенежната ти хубост засиява.
Отново влизам в храма ти чудесен...
Ти ме посрещаш с живата си песен.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados