Днес ние сме наематели
И грубо откъсваме всяка песъчинка
От плажа на неосъзнато
Бродирания ни живот
С иглите, които вкарваме в себе си
Получаваме болка и цветни конци
Обличаме се в стари бродерии
Пазим телата си от срамни лъчи
Защото слънцето още няма осемнайсет
Още пържи телата ни
Няма да дойде с нас да се надбягва
Защото е лоша майка му
Отговорност е да си голям
И не е причина да обвинявяш
Всички грешм
И разшиваме направеното
26.08.2006
© Десислав Илиев Todos los derechos reservados
Само малко е като нахвърляни мисли, но ако се пипне може би ще стане оригинално и невероятно!
Така поднесено не !