Отлитат дните, като черни гарвани
и ми е тихо, сгърчено и тъжно.
И пак се съмва, чак не е за вярване,
около мен тъгата е окръжност.
Лъчи блестят, в прозореца надникнали,
то Слънцето да грее, май е длъжно.
Усмивката, с която тъй сте свикнали,
разпъва се напречно и надлъжно.
И някак не намира точна граница,
преди да се превърне пак в гримаса.
Лъжкиня аз съм лоша и измамница.
Каквото са ми чувствата - това са. ...