От днес ще бъда само тишина!
Мълчание ще бъде мойто име.
Нестихващ вятър брули моята душа
и градушка човечността уби ми...
От днес ще бъда каменна стена!
Не, няма буря вече да срази ме.
Затварям плътно външната врата,
че буца лед в сърцето появи се...
От днес ще бъда твърда канара.
Надеждата ми като сняг стопи се...
Не ще пролея даже пукната сълза,
а не искам и да помня твойто име!