23 ene 2005, 13:47

Днес си нарисувах къща 

  Poesía
1373 0 4
Днес си нарисувах къща -
мъничка,
точно толкова, колкото
да побере
мечтите ми.
През комина излиза тъгата.
Вътре е топло.
Прозорецът е отворен.
Слънцето тича към мен.
Старата ваза на скрина
ми разказва
приказки...
Когато дъждовните капки,
като малки художници с четка
рисуват картини
върху стъкло
тихо седя.
Мечтая като хлапачка.
Очаквам чудо да потропа на
външната врата -
не е заключена.
Дори е открехната,
за да нахлуе светлина.
...А вън е зима и вали
снегът - студен и безразличен,
като думи изречени
от устните на случаен
минувач.
Днес си нарисувах къща.
Чакам те.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много мил стих Лили! Да можех и аз да си нарисувам такава уютна къщичка на мечтите... Поздрав приятелко!
  • Щом Ви се харесва...елате в шарената къща
    където бяга всякаква тъга
    където свиват птиците гнезда
    ...и пълна е със светлина..
    Момичета, благодаря ви.
  • Браво Лили, къщичката ти наистина е много хубава. Добре си я нарисувала, като за 6.
  • Даричка, моля те, приюти и мен в твойта къща,толкова е хубава...., аз няма да мога да нарисувам такава.....
    вратата да е открехната и да влиза светлина....., а
    тъгата да бяга през комина..... )))

Propuestas
: ??:??