stel88 (Стеляна)
80 1788
22 feb 2011, 19:48

Днес си поприказвахме с морето 

  Poesía
1071 0 10

Днес дълго се гледахме с морето.

Толкова сме близки, а (странно) не сме едно.

Дори лицата ни са огледални,

пили сякаш до безпаметни зори вино.

 

Питах го защо тъй силно плаче,

защо хрупа между зъбите му пясъкът.

Болеше го сутрин рано да говори. Обаче

отекна в небето плътен крясъкът му.

 

Ето, че за миг изчезна бучащата тъга,

с коркови тапи запуши ушите ми,

нарисува в пясъка четирилистна дъга

и покани облаците да се удавят във водата му.

 

Но за хиляден път не мина треската,

навън е студено, а кръвта му кралска ври.

В опит да събере покоя  си

търпеливо преброи до три...

 

Навярно за всичко обвинява февруарския вятър.

А Слънцето отмъкнала някоя врана.

Или просто смахна се, защото най-горещата му обич

се е превърнала в няма пяна.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Морето е символ на промяната-към по-резките промени,когато е бурно или към по-постепенни такива,когато е спокойно!Поздрав за стихото!
  • Морето е... като момчето -
    то знае силно да обича...
    и ще надбяга ветровете
    щом погне някое момиче!
  • Жалко, че не мога да го хвана.
  • Eй, морско звездиче, пращам ти слънчеви зайчета от Лондон. Поздрави! Ив
  • Модерна и вълнуваща образност.Успехи.Wali/Виолета Томова/
  • Мъдро!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Харесах!
  • Благодар ви момичета и момчета.
  • Красиво и реалистично!
    Поетичен разпит и отговор...
  • И аз мълчаливо край брега ще стоя, Стели, додето песента ти ми върне вярата в едно пролетно слънчево утро, което спи и очаква под преспите стъпките ти по пясъка, обич за двама...под арката на четирилистната дъга. Ив
Propuestas
: ??:??