До вчера исках те, обичах те,
не ме разбра, не ме обикна ти,
като ненужна вещ отмина ме,
остави само тъжен прах по моите мечти.
До вчера молих ти се, виках те.
Глух ли беше, че не чу?
Като глас във лунното пространство,
бе моя глас, отекващ в твоите уши.
До вчера заслепена бях от страст
и като пред очите на плачеща икона,
свещ остави ти пред моите очи,
сякаш искаше още повече да ги ослепи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse