Разтварям се в днешния ден.
Вкуса му внезапен опитвам.
Послушен, опитомен
той лек и стремителен литва,
Небето разсича на две
като красива комета –
и то вече не е Небе,
а Рай за очите, където
разсипва се златният дъжд
на минали, бъдещи страсти
и нови мечти. Изведнъж
Денят се превръща в причастие.
Приемам го кротко сега.
Не питам. Не търся. Не бива
родената светла Дъга
да вехне студена и сива.
Затова нека днешният ден
я съхрани и пречисти
с копнежа си бял, вдъхновен,
със мислите си лъчисти...
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados