Поетът е безумец, изгубен в едно приключение.

                                                          Пол Верлен

Не идвай сутринта след нощ безсънна,

море съм без вълни, луна съм тъмна

на ярък небосклон и птича воля,

сродих се с безтегловния си полет. 

Не ме търсú сред цветните миражи,

рисунка съм на вятърни витражи.

Перо съм за отритнати поети, 

възпяващи душите си отнети.

Не ги вини за чувствата изтлели,

не си мисли, че нещо са ти взели.

Дарих им лист и звук от късна есен

и не душа, а лебедова песен.

8.04.2020