Някога точно така получава се.
Искаш да викнеш, с емоции крайни си,
но не зависят от тебе нещата.
Думата има госпожа Съдбата.
Пред кабинета на доктора чакаме.
Таня страхува се, зъбите тракат ѝ.
Аз, за подкрепа, държа ѝ ръката.
Тя се е свила от болка, горката.
Ето, вратата отваря се: - Вие сте!
Трудно момичето мое надига се.
Тръгвам след нея, но дядо ме спира.
Той влиза с Таня. Това ме нервира. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse