Даже във Дневника нямам желание
вече да пиша, щом няма я Таня.
Дните пълзят като охлюв в градина.
Кисел съм. Седмица вече измина.
Често избухвам, готов да се карам.
- Мите, така ли със теб ще я караме? -
мама през сълзи се чуди защо ли
аз грубиян съм. Дори да се моли
нещо спокойно за нея да свърша,
скачам запален, вратата затръшвам
и огледалото се разтреперва.
- Малък си още за изблик от нерви! - ...