24 abr 2016, 9:45

Дневникът- В края на началото 

  Poesía » Otra
424 0 4

прегърбени 

въпросите забиват нос

в земята под нозете си 

и се започва

потребното разделяне на две и две

в безкрайното на общата ни почва

извличат корените соковете от пръстта 

за да отгледат 

отреденото им разстояние

короната е дом за птици плод небе

върху стеблото на  метафоричното съзнание

а ти така и не разбра

кое ми пречи с теб да се разбирам

намекваше ми

всеки път къде греша

а трябваше да ме асоциираш

сега и тук

в излишъка от тишина

в неистовата бедност на словата

вземи секирата и замахни

камината е гладна

поздрави я от гората

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ... тия дни, с една приятелка, си говорихме за световното дърво-древен символ на живота... за пътя камино, за разни други работи, които превръщат самодостатъчността в гора и... неволно се роди асоциацията за камината- за онази грозна и гладна част от битието на човешките взаимоотношения, от която винаги има начин мнозинството да избяга, след като остави най-сърдечните си поздрави на мястото, което повече няма да е същото... е, на мен ми е време да яхвам светлото конче на понеделника и да Ви пожелая всичко Най Благодаря Ви!*****
  • Благодаря на Всички! За разбраното и за неразбраното Сърдечни поздрави!*
  • "Прегърбени въпросите забиват нос в земята под нозете си и се започва"- като сентенция е, запомня се. Wali /Виолета Томова/
  • "извличат корените соковете от пръстта

    за да отгледат

    отреденото им разстояние"

    Страхотно!
Propuestas
: ??:??