Уморен от лудешкото скитане,
в тебе днес откривам утеха.
Като птиче в ръцете ти сгушвам се.
Моят дом е снагата ти крехка.
И очите кафяви, велурени
от днес ще са мойте слънца.
Най-накрая душата обрулена
ще получи уют, топлина.
Аз намерих свойто пристанище,
своя огън,
свойто гнездо.
Дни на радост,
на безкрайно раздаване,
на копнежи...
и дни на любов.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados