Дните

Слънцето помощник е пръв на човека - очите чрез.

Гледаш, виждаш, осъзнаваш, действаш.

И "кофата" на деня постепенно пълниш.

Индианският Дух велик - Акбададея - чрез очите ни напътства и помага.

Чертае ни път, улеснява ни, не да се досетим ние просто - а ни показва да правим какво.

"Акбададея ни наблюдава", да, но той ни и помага.

Слава на ръката Негова - слънцето, и на нашите очи смели!

Окото на човека смело да бъде трябва!

Денят го зове да го изживее - танцувайки от едно нещо видяно, после до него - второ.

И всяко трето второ е!

Да се мисли почти не е нужно денем.

Светлината, очите, волята - и просто танц!

Но идеи основни съпътстващи тук са нужни.

Без действие, дело, без идея, без воля, търпение и труд - животът няма смисъл.

Той е съществуване просто.

Наука ли ще развиваш, строител прост ли ще бъдеш - без значение принципно това е.

Работа и препитание - идея дребна е това.

Духът човешки величав с Труд въобще се храни.

Тялото със здраве, душата с удовлетворение.

Действието всяко, което очите видят - ръцете, краката и ума с волята да изпълнят трябва.

Действията слънчевият път творят.

Лесен е пътят този, защото говори той за себе си сам.

Може да не действаш временно, да почиваш, да обмисляш просто от деня нещата.

Но да влезеш в "надпревара" лека с духа на твоя ден един сега - добре е.

Акбададея (денят) те гледа - а ти действаш.

Или се готвиш за скок. Това е също действие, напрегнатата подготовка тази!

Напрежението и за делото мисленето, на сърцето вълнението леко - важни са.

Но ще време дойде, когато в себе си и съдбата повярваш, да мислиш не ще има нужда голяма.

Просто ще действаш в танца естествен на делото, което ръцете държат и краката ходят.

Щом очите гледат и волята бучи ти само действаш и попътно мислиш!

В двубоя благороден този с деня твой - достоен победител ти ще бъдеш!

Акбададея, боговете и Велес - за човек правилен ще те признаят.

Това е за деня. А през нощта ще почиваш, сънуваш, мислиш.

И разходка нощна препоръчва Лесничея.

За дръзки, амбициозни-устремени хора тя е!

Нощта се овладява трудно по-, защото Хорс го няма със Светлината своя.

През дните човек спокоен-умиротворен да бъде не трябва много!

През вечерите и нощите - да.

Делото зове, пътят не е ясен, танцът е действие и напрежение перманентно.

През дните светли звъняща жица-струна е човек!

На Велес и на автора сега пред вас - слава!

Ура!

Лесничея