Дните
Препускащата конница на дните
тътнежно отшумя далеч в степта.
Оставам сам със залеза в тревите,
стопанин на тополи и блата.
Баири като кораби в мъглите
издават свят, невиждан досега.
Препуска диво шайката на дните
от конници със дяволски рога.
И гледам по шосето светлините,
пътуващи нанякъде в нощта --
а призрачната конница на дните
далеч, далеч от мене отлетя.
юни 1990 г.
© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados