Дните ми
 

Толкоз лято и слънце съм събрала
за дните си напред заеесенени,
очистих от живота си страхове и плява - 
остана мир, смирение и път да преминавам!

Дните ми бавно вървят напред
наедрели от години и нашарени
на сезона с правилния словоред
под звуците на песните ми галени!

И стъпките ми тихо отшумяват
от бързея на лятното поточе,
напили сладостта да зазимяват
под покрива, и стихват в многоточие!

Коя съм, питам се привечер
когато залеза е седнал на колене - 
една искра от свят далечен
по пъстрия килим тъкан през времето!