ДНК

19 ene 2008, 21:33

Poesía

716 0 8

Те са моето
смалено огледало.
Пухкави ръчички
обгръщат душата ми
като горещо одеqло.
По златистия мокет
на есента
на "сляпа баба"
си играе любовта
и ме дарява с вечност.
От гозбата,
в която сме събрали ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ДНК

Искате да прочетете повече?

Propuestas