1 nov 2011, 19:53

До безкрая... 

  Poesía » De amor
867 0 0

 

По пътя поела, не мога да спра напред все вървя...

Да те обичам е моя съдба, изгубена...

По пътя аз тичам, към тебе вървя, дано да те стигна...

Знай, ще те обичам докрай и сега чак до безкрая...

 

Звездите аз вечер самотна броя и гледам нататък...

Влюбена чак до полуда сега пак тебе чакам...

Дали ще се върнеш при мене, сега наум аз се питам...

Обречена съм да съм жива така, когато те искам...

 

И срещам аз хора с различни лица, край мене да скитат...

А търся те жадно в  море от сърца, разбити да бият...

Дали ще те срещна, аз питам нощта, къде да те търся...

И тихо посрещам отново деня към тебе пак тичам...

 

Къде си, любов, почти те достигам, към тебе вървя...

Ела и стопли ти мойта душа, за любов зажадняла...

Не ме търси дълго, аз съм тук и те чакам...

Ела и ме вземи ти цяла, сега да сме заедно чак до безкрая...

© Василена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??