Забрави ме. За тебе аз съм никой. Увяхна цветето на любовта. Милиони сенки странни, разнолики свистят край мен в зенита на нощта. Душата ти, когато тъй угасна взимайки от мойта светлина, тогава ли умряха наш'те страсти? Защо ми липсва твойта топлина? Труден и безмилостен светът, няма нужда, зная, от омраза. Като една несбъдната мечта в сърцето продължавам да те пазя. И когато някой ден жена, обърне се към мен и се усмихне - ще изплуваш в мене. На мига. Тебе аз до болка те обикнах...
Братле, уцели ме точно на болното място... Друго освен да гледаш напред и да си силен не мога да ти пожелая, знам, че боли...
Уникален стих, разтърсващ!
Нямам думи... Пишеш невроятно, въздействащо, трогващо... Не пропилявай живота си да страдаш по една жена... прекалено си млад, хубав и талантлив и както се вижда от стиховете ти, умееш да се раздаваш и да обичаш! Повярвай - някъде там има една жена, която копнее за всичко онова, което можеш да й дадеш - намери я!
"И когато някой ден жена,
обърне се към мен и се усмихне -
ще изплуваш в мене. На мига.
Тебе аз до болка те обикнах..."
Остават спомените...Поздрави,стиха ти е чудесен ..
Много е здраво брато, но не сравнявай друга жена с предишната - няма нищо общо тя-другата, носи в себе си толкова красота колкото и първата понякога и повече. Само трябва да разделиш едната от другата за да видиш колко по - красива е даже. Живота продължава и носи радости които си си мислел че с първата са се свършили... Поздравления за перото - страхотно е!!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Хубаво пишеш... знаеш го!