Прости за грешката... Поех ръката.
Тя бе гореща. И ми стигаше това.
А после казах: Да вървим нататък...
Не ми отвърна. Не, не те виня...
И помечтах затоплена до тебе.
Щастлива го изпях в нощта на глас.
Разсъмна се. Ти каза, че е време...
... е време за къде?... - попитах аз.
Разбрах, че съм вървяла без посока.
Обикнах те. Не знам дали видя?
Разсъмването изкрещя: Отмина срока...
Тогава те погледнах. И узнах... ...