"Да, да"- отвърнала
(без да си спомня нищо).
Д. Габе
Амнезията е удобно милостива.
Спестява гняв след грозни думи -
въгленчета в кратера на спомени,
които тлеят, чакат своите часове.
Дали ще се превърнем в хора,
прозрели истината чиста,
/макар не всекиму по мярката/,
или ще се отдръпнем,
щом я мернем с очите чужди,
по-кротки и от бито псе.
Окатият ще приведе глава
и заоре в дълбокото на разума.
Поуката ще го споходи ли,
ако е само зрител ням?
Помагало и времето по своему -
и стигмите с коричка ще покрие.
Ще ги лекува след забравата.
До другия капан.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados