Обвързан със представата за “мое”,
талантът даровете си съзнава.
На вдъхновението топлото сърце
премисля колко малко му остава
и бърза да извае, точно в този миг,
безсмъртната представа за живота,
и всеки стон превръща се във звук -
дихание, в оковите на строга нота.
Шуми и плиска се кръвта като море.
Въздига се и пада пулсът на стремежа
до дъното, умеещо да пази най-добре
на истината библията, знамето и ножа.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados