До идната пролет

6 oct 2009, 16:05

Poesía » Del paisaje

1924 0 16

В траурно дълъг прощален кортеж,
птиците на ята отлетяха.
Сиви и мрачни дървета-вдовици,
с оголените си върхове
за сбогом им махат.
Пожълтели, тревите налягаха по земята,
покосени от прощалната песен на вятъра.
И дъждът ги изпраща с въздишка,
излята от своята чаша.
Есента погребва природата
с мъка в душата.
До идната пролет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

До идната пролет

Искате да прочетете повече?

Propuestas