Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон
лечебната отвара за душата.
Изнизва се, без звук, без стон,
животът между двата свята.
Треперят бледите ръце
на младия и глупав изгрев,
но смело е неукото сърце –
спасява го сега, не после. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse