Не дойдох в този свят, за да бъда щастлива.
А едва ли ще бъдеш и ти, не и с мен.
Всеки ден упражнявам се да бъда жива.
И все още не мога - не мога съвсем...
Не дойдох в твоя дом да бъда разлистена.
Като кактус - цъфтя, вода - не обичам.
Дотук ти оказваш се моята истина.
Изричай се още. И тавтологичен.
Дойдох в този свят, за да бъда несбъдната.
Затова най-добре - да! - избягай от мен.
Всеки ден - до забрава - аз ще те изтръгвам.
От дълбоките мисли до корен, съвсем.