Приех живота си объркан,
през бури от сълзи, отвени с ветрове,
по-чакълест път, с годините изтъркан,
хвърлящ ме в падения и стръмни върхове.
Докосвах мечти неосъществими,
виждах ги, сякаш бяха моята реалност,
правих грешки непростими,
в свят, обгърнат от баналност.
И днес все още аз се питам.
,,До къде искам да достигна?''
И едничко аз си имам, че обичам
и вярвам ще бъда, ще постигна...