ДО МЕН СИ ТИ
Не съм самотен в този бурен свят
на горести, несгоди и неволи.
До мен си ти, очите ти мълвят
по-ясно и от думите-пароли,
че обич в твоето сърце гори,
че нямат сила мрачните прокоби,
че засияват слънчеви зари
над днешните ни грижи и тегоби.
По-ведро грее твоето лице
от нежната коприна на дъгата.
По-скъпи са ми твоите ръце
от всичките богатства на земята.
До мен си ти! В това е мойта сила,
защото ти с любов си ме дарила!
© Радко Стоянов Todos los derechos reservados