До моето първо либе
посветено на Татяна Христова
Още помня, когато те видях за първи път.
Аз бях във втори, ти - във първи клас.
Не знам какво се случи оня път,
щом чух твоя богоравен глас.
Погледна ме и нежно се усмихна.
И сякаш раят слезе на земята.
Целият свят смирено притихна,
за да усети красотата ти във тишината.
Минаха години, пораснахме малко,
но бяхме все още деца. ...