До моя космически Двойник, където и да е той във
Вселената...
(поема)
Замислен залез в багри теменужни
над мен разпръсва приказен разкош,
щом някъде из ширините южни
застига ме настъпващата нощ...
И тя се спуска с мигове уютни –
(в тях вечно съм готов за диалог!)
но имам толкова въпроси смутни,
а те са непосилни и за Бог!...
... На Морската стихия необята
и непостижните над мен Звезди
завинаги ме свързват със Земята –
и искам да оставя тук следи...
А във безбройните превъплъщения,
че даже и без божия ръкá
във ъгъла на някоя Вселена –
с на мойта идентична „Дѐ-Ен-Кá” –*
навярно имам Двойник аз, в Безкрая
на лудо пожелани Световѐ!...
... Към него аз в такава нощ блуждая,
а ни делят Светлинни вековѐ!...
... Разделя ни космическата бездна
и всичко не разбрано между нас,
но общата ни Прародина звездна
ни свързва с Гравитационна страст...
– Далѝ сега, там „горе”, от Звездата,
която е за тебе Дом любим –
и ти към мене гледаш, Непознати
мой Двойнико, с копнеж не утолим?...
Далѝ сега при теб е също вечер
със залез възхитително-красив
и на небето ти изгряват вече
Звездите помнещи и своят: Взрив!...**
А и нощта навярно като тая е,
която кара ме да се врекá
да търся свои Двойници в Безкрая...
... На Вечността замислен на брега!...
... И тъй, аз пак решавам да поема
на Космосът мъгляв през Пустошта
и през невидимата паст на Времето:
с могъщите крила на Мисълта...
Понеже само с нея е възможно
да надделея гравитацията сам...
... Оглеждам се умислено, тревожно,
че и за нея е далеко: „Там”!...
А може би, от Вечността поканени
реално ще се срещнем някой ден
със тайни за „Началото” (забравени!)
и в разговор по братски откровен...
Надявам се Човешката зараза
от вирусът зловещ на Глупостта:
превръщащ бързо Любовта в Омраза
при теб да е безсилен за Страстта!...
Не бих желал дори да обяснявам
и смисълът на думата: „война” –
дано остане тя „патентно право”
единствено в Планетата Земя!...
.. Но искал бих, мой Двойнико космичен,
на теб тогава да разкажа как:
в такава нощ при мен едно Момиче –
доведе Любовта на онзи бряг!...
И как вълшебно в залезът внезапно
омесиха се с чудни светлини –
нюанси патинирани във златно
на оцветени с дивен чар вълни.
Аз много бих желал да ти разказвам
за Лунната пътека във нощта
и как предложих ѝ, но тя отказа...
... Но ми отмъкна даже Любовта!...
Да ти разказвам бих желал, така че
и смисълът на Земната любов
да схванеш, проумявайки обаче,
че не за всичко в нея си готов!...
... А как е там, мой Двойнико, при тебе
и ти ли като мен сега си сам?...
... И не успял в любовният си жребий –
стоиш пред необятен Океан?...
И тебе ли вълните те заливат,
и ти ли там до девет ги броиш?...***
А след страстта – следите щом отмиват –
ти кáкто мен ли цяла нощ не спиш!...
Щом структурно сме с тебе идентични
би трябвало да бъдат във синхрон
Душите също, в Бездните космични:
от Оня взрив до днес във унисон!...**
Та и затуй в такива „луди” нóщи
възможно е в Безкрайността сигнал
да помни Сътворението óще
преди и Бог Светът да е създал...
И от тогава Тайнството да почва
мултиплицирано през Вечността
макар и срещата ни да отсрочва
до днес: в „пространството” на Мисълта!...
Но щом сме в пътища еднопосочни
мой Двойнико с попътни Ветровѐ:
ний ще е срещнем... Неизбежно точни...
... Дори и след Светлинни вековѐ!...
28.07.2019.
*ДНК (дезокси-рибо-нуклеиновата киселина) е универсал-
ния код на Живота във Вселената.
**Преди 13.8 милиарди години Големият взрив е създал
всичко.
***ние тука на Земята считаме, че Деветата вълна е
най-силната в бурите.
© Коста Качев Todos los derechos reservados