А после до насита ще се давя
и устните ми ще крещят – Спаси ме!
Затънал във библейското ти бяло,
живота си навярно ще проклинам,
че толкова ужасно е отлагал
сблъсъка на нашите планети.
Че любовта е болка и измама,
че късно хвърли те в ръцете
и в душата, в тялото ми също,
в капиляри, вени, във сърцето.
Че чак сега във себе си се връщам -
забравен път през тялото ти меко. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse