Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
28 ene 2014, 11:16

До навеки 

  Poesía
812 0 2

Една жена, уютна като дом,

ръцете ù огнище са и хляб.

Косите златни, са постеля разпиляна,

Слънца залязват вечерно във тях?!

Една жена, по-мъдра от живот

и от Живота пò живяла...

Тя трябва неизбежно да обича!

Такава я създаде Той.

Във нея спи забравено момиче,

а дързостта ù съществува във покой.

Неделите ù – тежки като вяра,

очите ù – обрулени дъги...

Като икона е притихнала в олтара,

а до гръдта ù Бог, със дяволски очи.

 

Една жена, уютна като дом,

и като обич вярна и неясна.

Пред нея даже времето мълчи

и всеки ден я прави двойно по-прекрасна.

 

Какво ли мисли - срещи и раздели,

челото ù пронизано с пътеки.

Една жена, обича без предели,

обича  както може – до навеки...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??