1 jul 2006, 21:34  

До небето и обратно 

  Poesía
909 0 8

До небето и обратно,

бяла стълбичка реди се –

поетажно, поетапно,

съградена там,

виси си.

 

Лете –

дъждове  я брулят.


Зиме –

вятър я сковава,

ала стълбичката малка,

бяла все така, остава.

 

Работата и, е ясна –

път проправя до небето.


Може да е малко тясна,

но е нужна, за “човеко”.

 

Стълбичката се извива –

нужна е!

 

Не ще и дума...


Но, по нея за да стигнеш,

трябва ти глава 

от гума.

 

Да се гънеш –

туй е опит,

туй е мъдрост,

туй е сила...


Даже и човек способен,

случва се да “рикошира”.

 

За това, е нужна мекост –

да полепваш по стената,

да извиваш се полека

и да следваш стъпалата!

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • 1. Пинаколада. 2. УУУУУсъмних се.
  • Моля ви, не превръщайте страницата в чат. Нали тук трябва да коментираме произведенията, а не да си лафим. Също ви моля, да избягвате личните нападки. Можем да бъдем по-толерантни.

  • В интерес на истината пише се : Р И К О Ш И Р А
    Но какво значение има това , защо е нужно това заяждане .
    Пишете . Четете . Бъдете усмихнати , другото не е важно
  • Поздрави и за трите стиха!
    И аз си харесах най-много този.
  • Харесаха ми и трите ти стиха!!! Поздрави, Краси!!!
  • Да , така е , много си прав
    Поздрав за реализма и стиха

    Остават не тези които са най силни
    а тези които най добре се видоизменят
    Но нека в желанието да живеем и успеем
    да не тъпчем другите и най-вече себе си
  • Колко е вярно,наистина...Поздрави!
  • Като стихосложение и трите са добри.
    Само това ми допадна като послание.
    Поздрави, Краси.
Propuestas
: ??:??