Вторник е обикновен,

но този вторник бе вълшебен,

нищо не предчувствах,

нищо не усещах,

но въпреки това горях!

Първа изгоря главата,

шокирана от малко скоч,

след нея и краката,

сетивата вече бяха слепи,

но погледът ми онемя!

Стоеше с гръб,

усмихваше се деликатно,

какво ти деликатно -

тя плачеше от смях

и ме погледна сякаш за секунда,

усмихна се,

и ми подаде знак,

тя бе в хармония със всичко,

но си личеше, че е всъщност в плен

пристъпих да я заговоря плахо

и след краткия ни разговор

тя бе в хармония

единствено със мен!

Танцувахме,

но не във такт със танца,

нямаше и музика дори,

само смях и шепот,

шепот и усмивки,

и всичко онова, което

си мечтаеш да се случи,

без да си го пожелаваш!

Вечерта бе стара.

На следващия ден обаче

сърцето ми подсказваше,

че нещо не е в ред...

Та аз бях сам до себе си

и гледах как

душата ми се изтезаваше,

гореше 

в пъкления ад!

Ледът се разтопи за миг,

а пламъците ме обляха целия,

сърцето се разтупа бясно

и крещеше, че ще изгоря!

И аз горях, горях,

знаех кой е подпалвачът,

измъчвах  се жестоко,

но само мисълта за нея

превръщаше болката в екстаз!

Знам, че не е редно

да измъчваш моето сърце,

но, когато ти ме нараняваш

със спомените ясни,

боли толкова добре!

Бях изгаснал

и буквално нямах план,

как от пепел суха

да направя тяло голо,

което да ме замени сега

и в някой слънчев ден

без теб да прогори отново!

Нямаше как,

защото видях -

нямаше огън -

само пепел отровна...

...бях изгорял до основи!!!