На кон едва ли мога да се метна,
висок е, аз съм ниска като Санчо.
И стъпката ми хич не е балетна.
С магарето ще стигна твойто ранчо.
Чорапи пак различни съм обула,
косата сива е на две опашки.
Не зная, Пипи, ти дали си чула,
как баба Мери брани се безстрашно.
Преди да тръгна в ръкопашна битка,
гаврътвам мента, глог, валериана
по няколко чашлета. Не залитам,
не си мисли от тях, че съм пияна.
Не мога да въртя аз сабя дълга,
тя кръста ми прекършва и е тежка.
Въоръжена съм, не се залъгвай,
че струвам колкото безгласна пешка.
Петел изпод полата щом извадя,
го пущам стръвно да кълве перваза
на всички, с лицемерен нрав изгладен,
които на "надут балон" ти мязат.
Не мога като теб жребец да вдигна
и мускули пиратски да покажа.
Надбягваме ли се – не ще те стигна.
Победата ми, знам, ще е миражна.
Но аз съм твой приятел, Пипилота,
посрещай ме във вила Велекула!
Да оцелявам винаги в живота
научих се при срещата с акули.
И сигурна бъди - не са топлийки
ни смелостта, ни мозъкът на Мери.
Мирише ми на пресни курабийкиии!
Верандата ти стигнах! Хей, намерих те!
07.07.2022
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Миличка Роси, скрила съм ти две курабийки от другите гости! Дори от себе си ги скрих, че трудно устоявам на канеления им аромат! Но дойдеш ли, ще ги открия в ъгълчето на буфера, където ги мушнах вчера. Нали за това сме приятелки! 😘❤️🌈