До последния сигурен час
На К.
До бездъх ме боли. Не престава.
Няма лек срещу тази тъга.
Ще ме стоплиш ли с полъх-жарава?
Имам нужда от него сега.
Колко студ изтърпях. И обида.
Колко тихи, горещи сълзи...
Все прошепвах на болката: "Стига!",
но сърцето не спря да кърви.
Ти ще бъдеш един срещу всички,
точно както се борих и аз. ...