До пропастта и свободата

4 abr 2006, 13:56

Poesía

1021 0 2

До пропастта и свободата

били сме винаги на крачка.

Живот ли е реката

или в живота сме играчки?

Безименното утре обещава

как настоящето ни смазва.

Говори ме, мечтаейки за слава,

за плява, грим и протоплазма.

В конферентни конференции

пред кофите на кофти сутрини,

самите ние сме инерции,

отвънка цели, а отвътре - срутени.

Мечтаейки в плеядите от плява

берем бостана на живота.

Животът е река такава,

в която имаш лодка - нямаш котва.

Разстроени от разстояния,

разстиламе се върху другите,

върху божествени съзнания -

спечелвайки, все нещо губиме.

Изхарчени отвътре, невредими

пред другите далечно-близки,

откриваме във фризерите зими

и от емоциите си огризки.

До пропастта и свободата

били сме винаги на крачка.

В избора ни е съдбата -

дали сме хищник или плячка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.