16 ago 2007, 23:23

До самия край 

  Poesía
653 0 2
До самия край

Понякога човек изпитва тъга,

Може да има причина, може да няма.

Това е без значение.

Но тогава той има нужда от някой

Една ръка да му бъде подадена

И да го отведе от мрака в душата му.

"Аз ще съм винаги до теб!"

Нежен глас да прошепна в ухото му.

"Дори ако отида до края на света

аз няма да те напусна, завинаги съм с теб.

Дали е океан, или планина висока,

Ще го преплувам, ще го премина

Само и само, за да бъда отново до теб.

Ръка за ръка, за вечни времена."

И тогава човек се почувства по - добре.

Хората казват: "Човек се ражда сам."

Хората казват: "Човек умира сам."

Но дори в тези думи на истина,

Това не значи, че човек е сам.

Има ли милата ръка до себе си,

Пък била тя и невидима,

Той ще успее. Ще се изправи.

Понякога човек изпитва тъга,

Може да има причина, може да няма.

Но това е все пак природата му.

Важното тук обаче е нещо друго -

Чак до самия край той има приятел

Видим или невидим, но той е там

За този човек и никой друг на света.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??