До сетния си час

1 ago 2007, 11:09

Poesía

838 0 13

Лежа в старата река.
Под луната нова.
С роза в ръка.
Пея за безнадеждната мечта
и за любовта.
Тишината акомпанира
на моя глас.
Дует странен сме -
Ин и Ян.
Животните не се страхуват.
Приближават.
Завладяни от напевния ни глас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

До сетния си час

Искате да прочетете повече?

Propuestas