diesto (Данаил Антонов)
1039 617
13 jul 2019, 9:27

До синьо... 

  Poesía » De amor
600 4 3

Живот на лакти. Стари рани. 

(А белезите са добър мотив.) 

Часовника със гняв ударих. 

И спря. А времето – почти... 

Пакет цигари. Дим. Уиски. 

От ден във ден. До будно бяло. 

Когато спрях да те измислям, 

ти в мен събра се, всъщност цялата. 

Яви се, като Бог. Тъй, без молитва.

Смълчано. Светещо. И просто влезе. 

Така прегърна ме, че без да питаш, 

светът превърна ми в поезия... 

Сега сме двамата. В душевен плет. 

И този възел толкова е силен, 

че моите със твоите ръце, 

ще стискат любовта до синьо... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??