7 ago 2013, 12:12

До следващия в дланите ти страх... 

  Poesía
637 0 9

                                                                                      ...................

 

Не ми достига утро нито вяра
а толкова секунди пропилях –
животът е надбягване с мечтите

до следващия в дланите ти страх...

 

... не ми достига сила нито обич –

завръщането винаги боли...

и покривите са отново пусти

и с птиците душата ми кръжи...

 

Не ми достига смисъл да се боря

и всичките причини да летя

завила съм крилете си с умора

и раните в душата си броя...

 

... и нищо че прелива като злато

прегръдката на следващия ден

с една следа след теб съм по-богата...

а ти не спирай... имам те във мен...

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не ми достига смисъл да се боря
    и всичките причини да летя
    завила съм крилете си с умора
    и раните в душата си броя...

    Бети!!!
  • Благодаря ви!
    Дочка!
  • Хубаво е.
  • "животът е надбягване с мечтите

    до следващия в дланите ти страх..."

    Страхът.Мишена и стрела,
    с които
    сам надеждите убиваш
    в зародиш. Неродената мечта
    под клепките ти дълго ще пулсира.
    А смисълът на тази бавна смърт
    ще прочетеш в кръвта по огледалото.
    Когато се прицелиш наобратно...

    Ох,Бети разтърси ме.Сякаш ми четеш мислите.
  • Благодаря!
  • Едно от малкото хубави стихотворения днес! Поздрав!
  • Красиво,красиво...Мисля, че всичко ти достига,просто сега броиш раните в душата!
  • Или приземяващо??? Но е сърдечен ритъм. Улавям го. Погалвам го. Пожелавам утешението.
  • Мда...това вече е преземяващо!
    И като на групова терапия да кажа " тук сме събрали със един и същ проблем"!
Propuestas
: ??:??