19 jun 2020, 6:03

Дотогава оставам си ялова 

  Poesía » Otra
614 11 10
Полетели копнежи към Слънцето
за косите ме дърпат нарочно.
Всеки косъм в неясното бъдеще
се страхува от следващо робство.
Неподрéдени кичури гласност
изговарят небето на части.
Под крилата на палави дракони
затаяват дъх огнени страсти.
А домът на безкрайното синьо
е безстрастен и няма опора...
ни корона, макар невидима,
на дърво, обещаващо отдих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??